четвъртък, 14 март 2013 г.

Пробуждане на родовата памет

Защо е нужно да пробудим нашата родова памет?

Изучаването на Славянската ведическа култура, достигнала до нас от нашите предци, помага за пробуждането на Родовата памет, дава цялостна представа за света, в който живеем. Също така ни помага да получим отговор на много въпроси. Чрез пробуждането на нашата Родова памет ние мигновенно чувстваме отклик в душата си, както и появата на живителни вибрации, безгранично разширение на съзнанието и разпознаване на насилствено внедрените в съзнанието ни граници от обществото. За съжаление точно тези внедрени дълбоко в нашето съзнание възгледи разкъсват естествената Родова връзка с нашите предци.

Върни се към корените си и ще отвориш вратата на Божествения свят.“ - заповед на Бог Рамхат





Идвайки на този свят, всеки от нас получава всичко необходимо за един дълъг и щастлив живот. Всички знания и мъдрост на нашите предци са скрити в Родовата ни памет, която e досъпна за всеки един от нас още от момента на раждането. Трябва само да си я припомним. За да се случи това „припомняне“ е необходимо да разтворим сърцето си и да разширим съзнанието си, за да погледнем отвъд външните прояви на своята същност. Чрез нашия истински образ (истинска същност/Висш Аз) можем да получим достъп до огромната база данни, където се помещава информацията за всичко. Необходимо е въображението да се настрои на точната вълна. Концентрацията да остане в желаната посока, колкото е необходимо. Влизането в състоянието на без-мисли ще разтвори вратите към подсъзнанието и отговорите на въпросите ще се появяват в необходимите образи. Всички тези умения се явяват необходимия ключ за пробуждането на Родовата памет. Или казано с по друг начин – медитацията е ключа към информационното хранилище.

В естествени природни условия родовата памет се пробужда сама. Пробужда се чрез гласа на майката, чрез родния език, чрез пеенето на птиците, чрез народните песни, чрез танците (виенето на хора), чрез първите съпки по родната земя, чрез общуването с природата. По този начин се създава естетвеното усещане за единство със своя Род, чувството за принадлежност към него и осъзнатостта за тясната взаимосвързаност с поколенията. Човеът, пробудил своята родова памет, бива обвзет от огромна върешна сила и увереност в себе си. Той осъзнава своята отговорност към живота и благополучието на близките си, способен е да прояви по естетвен път образа на сърдечността и добротата. Такъв човек не може да бъде манипулиран, нито може да бъде принуден да „сключи сделка“ със съвестта си. На такъв човек духът не може да бъде пречупен.

Наложеният от обществото начин на живот прави невъзможно естественото пробуждане на родовата памет. Причините за това са безчет. Например изопачаване на естетвения ритъм на родния език, замяната на „живия“ дом чрез „мъртви“ железобетонни стени, въздействащото множество от неблагоприятни фактори върху човека, унищоженото правилно образование и т.н.

Когато родовата памет остане непробудена, тогава човекът се лишава от своята естествена връзка с Рода, от връзката към своите корени, лишава се от достъпа до знанията и мъдростта на предците, лишава се от цели в живота и ествествена подкрепа, която му принадлежи по рождение. Такъв човек се превръща в парче глина, по което може да се лепи, каквото и да било. Единственото, което е необходимо да се направи с него е да му се даде определена информация, за да се изградят необходимите възгледи и модели на поведение. Ето защо е възникнала потребността от така нареченото „образование“. Затова и е необходимо да се промени самото понятие за „образование“. В съвременните разбирания думата „образование“ означава процес на външно обучение, което без изключение се преподава в специално създадена система от учреждения, целяща да сформира личността и да я ориентира към определени социални модели.

В действителност образованието е извайване на „образа“, на личността. Тоест то е творчески процес, който предполага необходимото занимаване с някаква вътрешна работа, наличието на лични стремежи, създаването и прилагането на умствени усилия и още много други. Казано с други думи, образованието е един цикъл и изцяло конструктивна дейност.

Точно поради тази причнина е важно да се събуди родовата памет и да се заздравят и укрепят връзките с Рода. Това „пробуждане“ ще разкрие заложените в човека потенциални възможности, ще му помогне да опознае себе си, да се приобщи към знанията, мъдростта и духовния опит на предците.

Преди да пристъпим към пробуждането на родовата памет, е необходимо да знаем какви видове памет съществуват и къде се съхраняват.

Паметта представлява една от психичните функции и умствени дейности на човека, която служи за съхранение, опазване и възпроизвеждане на информация за човешкия опит. Способността за съхраняване на информация от външния свят и реакцията на организма, позволяват многократното ѝ използване в сферата на съзнанието за последващи действия.





1. Мигновенна памет – характеризира се със запаметяването на информация без да бъде осъзнавана и разбирана. Времето за съхранение на получената информация е от 0,1 до 0,5 секунди.

2. Краткотрайна памет – получената информация се съхранява за около 15-20 секунди, не се запомня съзнателно, но бива в готовност да се възпроизведе.

3. Опреативна памет – тази информация може да се съхрани в срок от няколко дена при необходимост да се извърши някаква работа и след това се изтрива.

4. Дълготрайна памет – Задържа се дълго и може да бъде използвана многократно и по всяко време за възпроизвеждане. Като устройство за съхранение могат да действат невроните или водните, протеиновите и кристалните структури в средата на организма. Запаметената по този начин информация може да бъде заменена чрез подходящи енергетични въздействия. 


5. Генетична, Родова памет – наследтвената информация на отделния човек се отразява в неговите ДНК структури и се предава по наследство. В ДНК се записва програмата за изграждане на човешкото тяло в пространството и времето като вид многоизмерен образно-вълнови код. ДНК съдържа информация за всички хора, принадлежащи към човешкия Род на тази Земя. При това на нивото на ДНК се съхранява само част от информацията. Основната информация се съхранява в информационно поле, наречено морфогенетично. Всеки човек има индивидуално морфогенетично поле.
Информацията в морфогенетичното поле се съхранява в „солитон вълни“. Това са необичайни вълни, които могат да съществуват много дълго време и са в състояние да запомнят условията предизвикали появата им. Материалният носител на морфогенетичното поле се явява физическия вакуум. При това морфогенетичното поле непрестанно се променя, отразявайки динамиката на развитие на човека. Човешкото развитие предполага съответните изменения на нивото на ДНК слоевете, което се осъществява благодарение на транспозицията. Транспозоните (бел. прев. – представляват ДНК-секвенции, които могат да се движат в рамките на генома на една отделна клетка, заемайки различни позиции в него) са скитащи гени, които принадлежат към ДНК структурата и могат да менят своето пространствено-времево разположение в съответствие с изменението на морфогенетичното поле. Откритието на транспозоните и особено поведението им потвърждават хромозомната теория на наследствеността.
Презаписването на информацията на морфогенетичното поле е невъзможно. Веднъж записана, тя се съхранява вечно. Така че няма значение колко време е минало, тъй като събитието се съхранява и няма значение дали даден човек е жив или не. С помощта на мозъка човек може да се настрои на вълната на морфогенетичното поле по същия начин, както се настройва радиостанция на определена честота. Така при съблюдаването на определени условия и фина настройка може да се получи необходимата информация от предците.

6. Расова памет – съвкупността на индивидуалните морфогенетични полета на определени хора, принадлежащи към определена етническа група, народ и други, се обединяват в едно общо морфогенетично поле. Расовата памет съхранява информацията за всичко случило се в дадената раса на Рода – за нейните победи, уникална опитност, грешки и тяхното преодоляване.

7.
Акашови записи – те съдържат в себе си цялата информация на човешкия опит и историята на Вселената. Най-точното определение на Акашовите записи се явяват понятията „глобална библиотека“ или „Божествено съзнание“. В допълнение на това, трябва да се каже, че всеки един пространствено-времеви участък, всяка една пясъчинка на Мирозданието са свързани помежду си и съдържат информация за цялата Вселена, включително за миналото, настоящето и бъдещето – нещо, което може да бъде обяснено с въведеното понятие Холографска вселена. Съдържащата се в Акашовите записи информация се обновява постоянно в единство с провеждащите се във Вселената събития. Материалният носител на Акашовите записи се явява физическия вакуум – абсолютно Нищото, което съдържа Всичко в себе си.
 По този начин Родовата памет представлява информация, която се съхранява на нивото на отделното морфогенетично поле на човека, съдържащо пълна информация за ВСЕКИ един от човешките предци, принадлежащи на Рода на тази Земя. Достъпът до тази информация е възможен при съблюдаването на определени условия и използването на точни настройки. Едно от главните условия се изявява в необходимостта от отсъствие на изкуствени нарушения в структурата на човешката ДНК, които могат да бъдат създадени по ред различни причини.
Важно е да се разбере, че има голяма разлика между естествено срещащите се промени в структурата на ДНК в резултат на човешкото развитие, което води и до промяна в морфогенетичното поле и съответно в движението на транспозоните в рамките на ДНК и изкуствено предизвиканите промени в ДНК, свързани с въвеждането на чужди ДНК елементи. Ако в организма на човека има или попаднат чужди елементи на ДНК и той поради ред причини не е способен да се справи с тях и да се защити, то те се включват към ДНК структурите на организма и по този начин въздействат и изменят образно-вълновия код. Това води до затихване на резонанса между структурите на ДНК и свързаните с тях морфогенетични полета. При появата на частични изкривявания в структурата на ДНК отделните частични затихвания на резонанса ограничават достъпа до морфогенетичните полета като цяло, но въпреки това е възможно в такива случаи частично пробуждане на Родовата памет. Ако обаче изкривяването в структурата на ДНК е значително и има пълно затихване на резонанса, то това прави пробуждането на родовата памет невъзможно. Това е същото както, ако някой реши да отвори вратата на библиотеката си не със своя ключ, а с ключа на съседа.
Този проблем е много сериозен и не може да бъде решен с често използваните методи. Въпреки това съществува начин за трансформация на Родовата памет.

Трансформацията на Родовата памет представлява емоционално-чувствена трансформация към различни пространствено-времеви отношения. Използва се в случаите, когато традиционно използваните методи са неефективни и не водят до решаване на проблема.

Предупреждение!

За да може да се приложи успешно метода на трансформация на Родовата памет е необходимо задълбочено познание и разбиране на причинно-следствените връзки в пространството на възможностите. Също така и стриктното спазване на определени правила, определянето на съществуващия проблем, както и налични специални познания за умение да се работи с подъзнанието.

Следва продължение

По материали из Интернет

Превод - C. Cff.

1 коментар:

  1. Sqkash neshto ,koeto e bilo prispano dulgo vreme ,sega se subujda i iska da vdigne nqkakva tumna zavesa i v sushtoto vreme nqkoi neprekusnato q durpa i stava tumno ............taka se chustvam.Predi ne go osuznavan ,no sega vse poveche izpitvam da pogledna ,zashtoto se useshtam kato izgubena v mugla..........

    ОтговорИзтриване