четвъртък, 20 юни 2013 г.

Природа на емоциите. Роля на емоциите в еволюцията на живота. Част 1.

Емоции ... чувства - преживявания, тревоги, страдания, вдъхновение, разочарование, любов и ревност, възвишени чувства и отчаяние и много други прояви на нашата душа изпълват живота ни от първия вик, с който сме дошли на този свят и ни следват до последния ни дъх, с който го напускаме. Прекрасни и ужасни, възвишени и низки, благородни и подли прояви на човешката природа са свързани с емоционалното състояние на душите ни. Какво все пак представляват тези емоции, играещи такава важна роля в живота на всеки един от нас? Какви функции носят в себе си и какво е тяхното естество? Възможно ли е да се обясни това природно явление или поетите са прави, когато при прославата на човешките чувства в творбите си са писали, че, например, любовта не може да се обясни, а ако обяснение се намери, то това не е любов? Разбира се, че всеки иска да се докосне до нещо мистериозно, загадъчно, което понякога ни поглъща изцяло. Но ако освен това се появи и разбирането на това чудо, то ще има повече щастливи хора и много по-малко разбити сърца и съдби... И така каква е природата на емоциите?!

В пълния смисъл за емоциите може да се говори само от момента, когато в хода на еволюцията на живота при живите организми са се появили нервните системи. Макар че дори едноклетъчните организми реагират на промените в околната среда. Когато химически агресивни субстанции се появяват в непосредствена близост до едноклетъчни организми, те се отдалечават от опасната зона на безопасно разстояние, след което се връщат към нормалната си активност.

Нека първо да започнем с понятието за това какво са емоциите и чувствата. Емоциите и чувствата са реакция на живия организъм на промените във ВЪНШНАТА и ВЪТРЕШНАТА среда. Те могат да бъдат разделени на две основни групи - защитни емоционални реакции и емоционални реакции, свързани с продължаването на рода. Тези две групи реакции се наблюдават практически при всички живи организми - от най-простите до най-висшите. Всяко ново еволюционно стъпало на развитието на живота е довеждало до появата както на новите емоционални реакции, така и до обогатяването на вече съществуващите. Да разгледаме всяка група от емоционалните реакции поотделно. Да започнем с анализа на защитните реакции. Всичките вариации на защитните реакции имат едно предназначение – съхраняването на живота на всеки конкретен индивид. Да, това е лесно за разбиране - само оцелелите в борбата за живота си индивиди са способни и са в състояние да дадат потомство и да продължат рода си. Да се опитаме да разберем как защитните емоционални реакции помагат на живите същества в борбата им за оцеляване.

При поява на опасност само индивидите с мигновена реакция не са се превръщали в обяд или в жертва на враговете си. Всеки знае, че при страх в кръвта се отделя адреналин, който се образува в надбъбречните жлези. В такова състояние хората, например, успяват да счупят всички рекорди за скорост, скокове на дължина, за физическа сила. След което всички се учудват как са го направили? Никой не е успявал да повтори „рекордите” си. Каква е причината за този феномен? Нека се опитаме да разберем природата на това любопитно явление на човешката психика. В състояние на страх адреналинът се отделя в човешката кръв и изглежда, че обяснението е намерено. Но нека да не бързаме с изводите, а малко да поразсъждаваме върху това физиологично явление на организма ни. От надбъбречните жлези адреналинът попада в кръвоносните съдове, във вените, по които кръвта го транспортира към сърцето.

Преди да продължим анализа на това, което се случва в момент на уплахата, необходимо е да си припомним, че кръвта се движи по вените благодарение на вълнообразното съкращение на съседната скелетна мускулатура, при което се създава незначителна разлика в налягането, което означава, че адреналинът достига сърцето за няколко секунди. Пренасящата адреналин кръв, чрез долната куха вена, попада в дясното предсърдие, след това през трикуспидалната клапа в дясната сърдечна камера, белодробна артерия, белите дробове, белодробни вени, ляво предсърдие, лявата сърдечна камера, аорта. От аортата, по малкия кръг на кръвообращението, адреналинът постъпва в мозъка, а по големия кръг- в мускулите на тялото. В резултат на това адреналинът достига мускулите чак след няколко секунди. Но дори и на едно дете е ясно, че тези няколко секунди са достатъчни на един хищник, за да получи тъй желаната вечеря. Вероятно всеки от нас е изпитал върху себе си уплахата или страха, реакцията от които се проявява практически мигновено. Токът пронизва тялото, косата се изправя, не е ясно от къде се появяват силите и ето спасени сме...

Как се случва всичко това? От къде се появяват необикновените сили, за които ние дори не подозираме? За да разберем това явление, трябва да обърнем внимание на това, което се случва във всяка клетка на тялото ни по време на уплаха или при поява на опасност. Да си припомним, че физически плътната клетка, в зависимост от изпълняваните от нея функции, има различна качествена структура в пределите на един и същ многоклетъчен организъм. Клетките, които изпълняват най-простите функции в организма, освен физически плътно тяло имат и ефирно тяло. Клетките, които изпълняват по-сложни функции, могат да имат астрално тяло, а на определени етапи от еволюцията също и ментално (ментални) тяло (тела). По този начин живата клетка съществува в едно и също време на две или повече нива на планетата (Рис.29).





Във физически плътната клетка органичните молекули се разпадат на образуващите ги материи. Освободилите се първични материи започват да се движат по ядрения канал и се разпределят между ефирното, астралното и менталните тела на клетката. Поради това тези тела (ефирно, астрално и ментално) запазват целостта си. Може да се каже, че първичните материи подхранват клетката на другите й нива, с което запазват целостта й. Без постоянното подхранване с първични материи, телата на клетката на другите нива губят функционалните си качества.

Това е така, защото за нормалното функциониране на клетката е необходимо на всяко ниво на клетката (ефирното, астралното и менталното тяло на клетката) да има определен излишък от първични материи, образуващи тези тела. Този излишък на първични материи създава възвратното им движение към по-ниско лежащите нива на клетката. Да разгледаме това по-детайлно. Нека да си представим, че процесът на разпадане на веществата в клетката тепърва започва. Освободилите се първични материи по канала на клетъчното ядро се стремят да попаднат на ефирното ниво на клетката





(Рис.32), но след като срещат по пътя си качествена бариера между ефирното и астралното ниво, те частично се обръщат. При това първичната материя G постепенно се натрупва на ефирното ниво на клетката. Ефирното тяло на клетката се уплътнява и след известно време плътността му достига оптимално ниво. Продължаването на този процес води до появата на излишък на първичната материя G на ефирно ниво, който създава движението на тази материя от ефирното ниво към физически плътното (виж Рис.33). При уплътняването на ефирното тяло степента на влиянието му върху мерността на ефирното ниво се увеличава. Когато големината на изменението на мерността на ефирното ниво достига критична стойност, тогава качествената бариера на астралното ниво на клетката се отваря. Сега първичните материи достигат астралното ниво на клетката. Аналогично първичните материи частично се обръщат след като се натъкват на качествената бариера между астралното и първото ментално ниво (виж Рис.34). Първичните материи G и F постепенно се натрупват на астралното ниво на клетката. Астралното тяло на клетката се уплътнява и след известно време плътността му достига оптимално ниво.



 

Следва продължение.

Из „Същност и Разум“, Н. Левашов.

Няма коментари:

Публикуване на коментар