събота, 27 декември 2014 г.

Амазонките – жените-воини – и техния славяно-арийски произход



Понятието „амазонка“ се свързва с жена-воин, жена, която е смела, храбра, непреклонна, умее да воюва и да изпълва противника си със страх. Не случайно са били наричани „ойорпата“, което буквално означава „мъжеубийци“.

Амазонките не са просто мит. Археологически разкопки, направени в южните части на Русия и ДНК-анализи показват, че такива жени са съществували наистина.
Амазонките присъстват по много антични изображения с исторически реални персонажи. Така например амазонките са участвали в Троянската война.


За това, че амазонките реално са съществували, говорят легендите и преданията получени от най-различни народи. 




Херодот за амазонките


 

Херодот разказва, че след като елините успяват да победят амазонките в битка край бреговете на река Термодонт, по чиито брегове амазонките живеели, те натоварили на кораб всички живи заловени от тях жени. Но на кораба амазонките избиват всичките мъже моряци. Само че не знаели как да управляват кораба и вълните ги понесли свободно до бреговете на Меотийско езеро, познато днес като Азовско море. Слизайки от кораба, те се насочили навътре към сушата, където се намирали земите на скитите и започнали да ги ограбват и да плячкосват всичко, до което се докопат.

Скитите не знаели какви са тези воини, те не разбирали нито езика им, нито облеклото им било познато за тях. В началото те смятали амазонките за млади мъже. Едва когато видели телата на убитите от тях, разбрали, че това са жени, а не мъже.

Тогава скитите взели решение повече да не убиват никоя от тях, а да предприемат друг ход. Без да влизат в битка с тях, най-младите мъже трябвало да изградят стан до този на амазонките. Амазонките видели, че мъжете не идват с лоши намерения и така след време двата стана се събрали и заживели мъжете и жените заедно. Амазонките били много по-различни от скитските жени. Те имали съвсем други навици – не се занимавали с „женски работи“, а ходили редом с мъжете на лов или сами. Друго, по което се отличавали било облеклото им – амазонките имали друг вид дрехи, които били красиви и много по-различни. Амазонките и техните мъже скити се изместили след събирането на двата стана да живеят отвъд река Дон, която Херодот нарича Танаис.

От смесването на амазонките и скитите се зародили така наречените сармати или савромати. 

  


Сармати и антропологически доказателства



В Южна Русия са намерени артефакти, които са изцяло от сарматски произход. Всички над 50 гроба са на жени, които са били погребани редом с лъкове, стрели, мечове, копия и други ловни предмети. Направените ДНК-анализи потвърждават, че намерените индивиди, са именно от женски произход.

Амазонките-сармати са били уникални жени. Те не само умело са умеели да воюват, да бранят семействата си, когато мъжете са били извън племето, но са били безупречни майки, любящи жени и най-вече пазителки.

Тяхната сила се е изразявала както на физически, така и на духовен план. Жените сармати са били, колкото красиви, толкова и опасни за враговете си. Те безкомпромисно са унищожавали всеки враг.

Сарматите са обитавали предимно земите между река Дон и Каспийско море, но при тях е имало и големи миграции.

В легендите и преданията на чувашите съществуват много данни относно амазонките. Италиянският монах Фра Мауро, създава през XV век карта, на която територията на съвременната Чувашия е онозначена като Амазония. В женския национален костюм на чувашките жени например присъстват военни елементи от доспехи.

В руските народни предания амазонките са наречени поляницы. С това понятие са назовавали жените-воини, които умело са можели да воюват и същевременно да бъдат пазителки на дома и семейството.

В руските летописи се споменава за жени, които редом с мъжете са водели битки. Известно е, че през 1641 година в битката срещу турците заедно с мъжете са воювали и жени казачки, които са яздели коне.

Младите казачки били възпитавани като бъдещи жени и майки, които ще пазят семейното огнище, но редом с това те били обучавани и на типично мъжки дейности. До 13-та си годишнина те играели едни и същи игри заедно с момчетата. Момичетата умело боравели с лъкове и пушки, умеели да яздят отлично коне. Жените заемали високо обществено положение.




Амазонки и арии



Според славянските веди древния отец патриарх Богумир имал три дъщери и двама сина. Дъщерите му се казвали Древа, Скрева и Полева. Във „Велесовата книга“ Богумир се казва, че той е пряк потомък на Бог Сварог, който произхожда от Бог Род – „бащата на всички Родове“. Поради тази причина всички потомци на Богумир носят в себе си Божествената искра. Именно от трите дъщери на Богумир се появили трите рода, нарияани древлчни, кривичи и поляни. Потомките на неговите дъщери станали европейски амазонки, предки предци на славяните.

Античните източници раказват именно за земи на север от Черно море, потвърждаващи, че те са били заемани от сармати и амазонки, на чело на които са стоели именно жени. Тоест амазонките са предцина сармато-славяните. Доказателства за това има от намерените в Кавказ артефакти на жени погребани в пълно бойно снаряжение.

Древногръцкият историк Диодор Сицилийски разказва за първата известна му на него царица амазонка на име Мирина. Счита се, че тя е атакувала атлантите и ги е довела до тяхнаат пълна загуба и поражение. Мирина воювала и с матриархалните тъмнокожи племена на горгоните. За името Мирина се предполага, че то със славяно-кимерски произход. Тя построила град Херсонес, намиращ се на територията на Крим, където е днешния Севастопол.

Според писанията ариите предвождани от Арий Оседен и неговите братя се включили в битките срещу атлантите и горгоните на страната на амазонките, тъй като те също се явявали наследници на Богумир и искали да възвърнат властта на потомците на Богумир в Европа и Азия.

Дори и след помощта на ариите мъже, матриархалната структра, предавана от амазонките се запазила след победата над атлантите и горгоните и не била изменена от тази на ариите.

Жените-амазонки, наричани поляници (при източните славяни) или валкирии (според скандинавския епос) не били просто жени, те били преки наследници на Боговете. Тоест те са полу-богини и с тях са се отнасяли с нужното уважение и почести още, докато са били живи.

Дори в древноиндийския епос Махабхарата, че Арджуна попада на амазонки, които безпрекословно са се подчинявали на своята царица. Тя ги повеждала в битки и вземала жизнено важни решения. Арджуна бил впечатлен от красотата на тяхната царица Парамита и й предложил да стане негова жена. Тя се съгласила и така се отправили заедно към родината на Арджуна.

Доказателства за амазонките има и по земите на Северна Африка – Мароко, Тунис, Алжир. 

Една от най-известните славянски амазонки е Василиса Микулишна. Тя била жена-богатир. Тя била надарена с невероятна хубост и хитрост, била отличен боец със силен характер.

 




Характеристики на жените-амазонки




Древногръцките автори казват за амазонките, че те ловко владеели меча, великолепно стреляли с лък и мятали копия. С лекота настигали всеки един противник, докато те самите оставали недосегаеми. Амазонките имали оръжие изготвено от метал, непознат в тези части на света. Жените амазонки владеели невероятна технология за закаляване на мечове. Техните мечове били в състояние да разрежат на две всеки друг меч.

Когато е трябвало да постигнат дадена цел или да се преодолее трудност, мъжете и жените са били равнопоставени – те имали равни права и задължения. Както в обществото, така и в семейството, амазонките били почитани и уважавани. Редом с царството на мъжете стояло и царството на жените. По времето на така наречения „Златен век“ жените и мъжете по равно си споделяли житейските неволи и по равно се наслаждавали на това, което животът им предлагал.

По описанията на античните автори амазонките били виоки и със светли коси. Формата на управление при амазонките е матриархата. Жените амазонки пленяват мъжете не само с чувства, страсти и емоции, а с мъдрост и сила.

Те се занимавали с физическото и духовно обучение на малолетните момичета. Обучавали ги в лечение, бойни техники, изкуство, домакинство.

Амазонките владеели езотерични познания, които им били предавани от Върховната Жрица. Те умеели да четат и пишат. Много от амазонките ходили в съседни народи, където обучавали децата, като предавали и целителни практики на момичетата. Такива мъдри амазонки, които владеели йогийски познания наричали „йогини“. В руските приказки често например се споменава за вълшебната помощ на „Баба Йошка“ или „Баба Яга“. Техните познания се предавали от поколение на поколение и така пренасяли добро и оказвали помощ на хората.



Използвани източници 


DNA Report Pokrovka warrior women compared to meiramgul

Херодот - „Исторически новели“

А. Асов - „Наука и религия“


Написано от: Carina Christoff

 

 

 

Няма коментари:

Публикуване на коментар